Отзив на Маринела Цепуш за режисьора Габор Томпа и неговата постановка „Както ви харесва“ във Варненския драматичен театър „Стоян Бъчваров“.

В „Както ви харесва“ началото е малко странно: на празна, черна сцена с отворена оркестрина, зейнала като гробница, със сива стена отзад като желязна завеса, се появяват актьори, облечени в делови костюми, с вид на чиновници от парламента. Не всички! Други носят черни костюми и тъмни очила. Те са бодигардовете на Първия. Сковани, с почти механични движения – всички! Изглежда, че току – що са излезли от важна среща и бързат към други дейности от голямо значение.

„Суетенето“ на персонажите по сцената е математически обмислено (със забързани влизания/излизания от/в оркестрината). Става дума за сложна хореография. Суматохата подсказва, че на това място хората очевидно работят усилено! Ние сме в парламент, управляван диктаторски от Фредерик, след като е прогонил предишния управник – собствения си брат.

Обстановката в началото на представлението е изчистена, без реквизит. Оркестрината се използва в максимална степен и не скривам чувството си на объркване; влиза се и се излиза като в/от подземна сграда, излиза се само с глава, излиза се наполовина, излиза се изцяло, смъртни заплахи се изричат на ръба на тези трапове. Те са от съществено значение за икономиката на цялото представление, предполагайки мистериозен, кипящ подземен живот; свят, в който се правят заговори, свят, в който хората умират по команда.

Нямаме време да свикнем с това напред – назад между сцената и подземната ѝ част, когато изведнъж се появяват две симпатични, непринудени момичета, които прекъсват/разпръскват напрежението наоколо със самодоволното си и безгрижно дърдорене.

Вижте целият текст: https://kultura.bg/недокоснат-от-моделите-на-времето