„Инстинктът“ – загубената първа пиеса, с която през 1921 г. започва летоброенето на Варненския драматичен театър, се появи отново, като неочакван, но добре дошъл,  подарък от съдбата, тъкмо за 100-годишния юбилей на театъра през 2021 г. Несъществуващият в българските архиви драматургичен текст на модния през миналия век Анри Кистмекер (1872 –1938) бе открит в оригинал на френски език в Кралската библиотека на Белгия от Анна Сливкова, преводачка в Европейския парламент и почитателка на Варненския театър. Драматургът на театъра Аглика Стефанова – Олтеан  преведе „Инстинктът“, а с поставената някога от първия директор режисьор на Варненския театър Стоян Бъчваров пиеса се зае актьорът и режисьор Стоян Радев Ге. К. И така, 100 години по-късно, в Нощта на театрите 2021 пиесата възкръсна отново, в прочит на маса, за да закръгли по своеобразен начин първия варненски театрален век. А в началото на 102-ия сезон на театъра стана факт и постановката на „Инстинктът“ – най-старата пиеса, пресъздадена от най-младите актьори.

В основата на пиесата стои любовна интрига, в която дилемата на Доктор Жан Берну е дали да спаси предполагаемия любовник на жена си и да спази лекарския си дълг или да последва инстинкта си за отмъщение. Една от репликите „Инстинктите израстват заедно с нас“ предава ключовото послание на пиесата за духовното израстване, с което човек би могъл да надделее първичните си инстинкти. Независимо от епохата, човек смята, че разумът би трябвало да доминира над чувствата и дългът над инстинкта, но възможно ли е инстинктът да победии разума, и дълга...Как работи всъщност човешкото съзнание... 

Това са сериозни теми и те са сложени в пиесата по много интересен начин. Анри Кистмекер е написал криминален трилър, дори тогава да не са използвали този термин. 

Наред със сериозните теми в любовната интрига, „Инстинктът“ върви в леко хумористичен план, като драмата също стои. В крайна сметка всяка комедия пресъздава някаква драма и колкото по-сериозна е драмата на персонажите, толкова по-атрактивна е комедията за зрителите“, обяснява режисьорът Стоян Радев Ге.К.

„Във всеки персонаж артистът се натъква на нови неща и за да пресъздаде образа, той трябва да разкрие и част от себе си, да извади на повърхността залегнали в самия него представи и чувства. Само тогава артистът наистина ще се превърне в героя, който ще може да развълнува и зрителя. 

Моят герой в „Инстинктът“ е доктор Жан Берну, известен хирург, уравновесен, последователен и предвидим, но в пиесата той изведнъж се оказва в непривична ситуация и за мен е любопитно да изучавам поведението и реакциите му в различен контекст. Като лекар, доктор Берну е свикнал да поема отговорност за действията си, но дали ще поеме тази отговорност и в случая, който лично него силно го засяга. Това е много интересна тема за размишление. 

Смятам, че хората днес се страхуват да поемат отговорност и това им пречи да изживеят нещо истински“, допълва актьорът в главната роля Велизар Емануилов.