„Дамата с камелиите“ спечелва на 24-годишния Александър Дюма – син световна слава, може би защото самият автор има известно участие в драматичния сюжет. През 1844 г. той се сближава с куртизанката Мари Дюплеси, чийто кратък и трагичен живот го вдъхновява да напише най-известното си произведение. 

След зашеметяващия успех на романа, Дюма – син адаптира „Дамата с камелиите“ за театралната сцена. Цензурата на няколко пъти забранява поставянето на пиесата заради нейната „неморалност“, но най-накрая „Дамата с камелиите“ оживява триумфално в парижкия театър „Водевил“ (2.02.1852 г.). 

Една година по-късно във Венеция публиката аплодира и премиерата на „Травиата“, превърнала се в най-популярната опера на Джузепе Верди, с либрето на Франческо Мария Пиаве по сюжета на „Дамата с камелиите“. По книгата са направени и няколко филмови интерпретации, като най-известната е от 1937 г. с Грета Гарбо, която изиграва елегантната и фатална Маргьорит Готие, чиято ложа в операта винаги е била украсена с камелии, 5 дни от месеца – червени, в останалите 25 дни – бели.

Маргарита Мачева, една от най-талантливите млади български режисьорки, проявява афинитет към класическата драматургия и адаптацията на класически романи, пречупени през призмата на съвременността. Със същата нагласа тя подхожда и към „Дамата с камелиите“ като „разказ за онзи миг, в който щастието те докосва за кратко и после изчезва. 

Разказ за пропуснатите възможности. За невъзможните избори. За разминаването с другия. Спектакълът е опит за дисекция на миналото, сглобяващ парчета от изчезнал живот, за да си отговорим на въпроса защо проваляме сами предложената ни възможност за щастие и търсим път назад, когато вече е твърде късно.“

Съвременната трактовка на „Дамата с камелиите“, заложена в актьорската игра, е изведена последователно и в оригиналната музика на Петър Дундаков, условния сценографски контекст на Борис Далчев и инспирираната от класиката и висшата мода костюмография на Константин Вълков.

За ролята на Маргьорит Готие режисьорката се спира на обаятелната Христина Джурова (награда „Икар“ 2022 за поддържаща роля – Констанца Вебер в „Амадеус“ от П. Шафър, реж. Стайко Мурджев, ДТ „Ст. Бъчваров“). „Тя е много млада, но притежава изключително точен усет за действие, за психологически процес, много силна актриса с вярна чувствителност и голяма мощ на сцената“, подчертава Маргарита Мачева.

Отлично се представя в първата си главна роля и интересният млад актьор Недялко Стефанов – Арман Дювал. Двамата с Христина излъчват финес и сила, една рядка комбинация, която ги превръща в убедителна двойка на сцената. Наред с най-известния варненски актьор Стоян Радев – Граф дьо Валвий, участват Веселина Михалкова – Прюданс Дюверноа, Пламен Димитров – Мосю Дювал, Александра Майдавска – Нанин, Александра Койчева – Анес, Миглена Везирова – Нишет и Константин Соколов – Сен – Годен.