„Дамски шивач” разгръща с намигване прозренията си за любовта и хедонистичното отношение към живота, описани от 25-годишния автор на пиесата Жорж Фейдо (1887).

Румен Велев спира режисьорския си поглед върху „Дамски шивач”, защото му импонира как:

„Авторът влага в пиесата много от истините за любовта, насладата, лъжата и изкушенията, които неотлъчно преследват телата ни.

Човекът е нелеп и смешен, когато лъже, за да си набавя все повече и повече райски наслади. Чрез лъжата той унизява и бива унизяван, превръща се в консуматор, който непрекъснато увеличава оборотите на сетивните си удоволствия...

Жорж Фейдо великодушно ни подава ръка, за да се надсмеем над себе си и да излезем от прекрасно – опасния кръг на удоволствията.”